Мултикултурата и фанатизма

Ето тази статия ме накара да подхвана въпросната тема, и то не защото сьм съгласен с нея, а защото искам да демонстрирам колко много хора не са запознати с историята на света и на собствения им континент.
Накратко, автора се опитва да ни изплаши как Европа с либерализма си позволява на имигрантите от ислямския свят да и се "качат на главата" и едва ли не да я потурчват. С други думи поредното развитие на теорията на Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите.
Принципно, повод за притеснение има. Но в случая тревожното не е, че мюсюлманите може да превземат Европа, а по-скоро, че европейските правителства в опитите си да противодействат на една подобна инсценирана "заплаха" не биха се и замислили да използват случая и да засилят контрола си над населението и да намалят правата му. На това сме били свидетели и преди, и е твърде вероятно пак да го видим.
От друга страна пък реално няма причина да се притесняваме от ислямска заплаха в Европа. Да, има имигранти, които идват тук да правят пакости и да си живеят с бита и назадничавостта на собствените им общества, но огромното мнозинство идват тук за да живеят като европейци. С други думи, културното влияние на Европа върху имигрантските общества е несравнимо по-голямо от това на тези общества върху Европа.
В днешния раздвижен икономически и динамичен живот е малко вероятно наследниците на първото поколение имигранти да продължат да живеят в гетата, в които са отседнали родителите им, когато тепърва са пристигнали. Пък и самите родители едва ли биха възпитали децата си, че трябва да продължат да живеят по този начин. Всъщност да, нормално е да продължат културата на родителите си до голяма степен, но също така е нормално, при възпианието си в европейски училища, израстването си с европейски приятели, сред институциите и законите на Европа, да развият една мултикутурна персона - симбиоза между излямските традиции и европейската либерална култура. Доказателство са дьржави като Босна и Херцеговина, Турция, че отчасти и Албания. Ислямските общества там са се европеизирали до голяма степен. Е, не че няма екстремисти и там, ама все пак населението на тези държави не се стреми към приобщаване със Саудитска Арабия, или Ирак, а напротив, стреми се към приобщаване със Запада. Е, добре, може би Турция е на кантар все още, но дори и там хората докоснали се до европейската култура са направили категоричния си избор.
Всъщност на мен ми е ясно, че ще има консервативни мюсюлмани, които ще ритат до последно срещу либералния Запад, ще се събират на общества, сигурно и ще се опитват да променят нещата. И е вероятно актовете на тероризъм да нараснат. Само че, има един преломен момент, в който либерална Европа престава да е либерална и започва да е антитерористично настроена. И тогава мюсюлманската заплаха ще умре напълно, а имгрантите ще бъдат изправени пред избора - Европа или обратно в гетото. Е, познайте колко ще се върнат обратно.

Пазарна икономика на битака

Вчера видях тази новина и не можах да се сдържа. Не знаех да се смея ли, или да тъжа за господин Тричков. Тоест, ако България беше една нормална редова страна сигурно споменатия "другар" щеше да бъде осмян даже и в детските предавания. Само че в нашата мила родина нещата не винаги се случват по нормалния си ред.
Сега, обяснявам: Георги Тричков е представител на "превозвачите" и основен организатор на протестите им срещу правителствените акцизи на горивата. Това хубаво. Явно открива, че бизнеса им намалява и е решил, че БДЖ (в ролята си на единствената алтернатива в междуградския обществен транспорт) отнема бизнеса, което пък е доказателство, че явно не е запознат със а)собствения си бизнес; и б)глобалните проблеми на глобалната бизнес среда. На първо място господина очевидно не разбира кои са клиентите му и кои са клиентите на БДЖ. Две групи, които не се покриват особенно. Истината е, че вече повечко хора се сдобиха с коли в България и макар и автобусния превоз да е по-евтин от личния автомобил, когато трябва едно четиричленно семейство да отиде от столицата до морето, ценовата разлика е в полза на колата. Второ, дизела, който се ползва от автобусните превозвачи се произвежда от петрол. А цената на петрола нараства в целия свят. Тоест горивото им поскъпва поради причини, които са извън нашето влияние. Акцизите пък се налагат от правителствата с цел намаляване на консумацията и допълнителни приходи в държавната хазна. Правителството едва ли ще се откаже от текущите нива на акцизите, защото това ще доведе до по-ниски цени на горивата в страната и до по-голямо ползване на лични автомобили, което пък допълнително ще намали бизнеса и тогава кой ще им е виновен на господа превозвачите?!
На куп на всичко това, по-голямата част от пътниците на БДЖ биват превозвани с електрически влакове. Как се вместват исканията за намаляването на акцизите с бизнеса на БДЖ е някаква тайна, която е известна май само на Тричков. Ами може би е време превозвачите да си преосмислят начините на правене на пари и да бъдат въведени в една нова концепция - ефективността, демек КПД-то на бизнеса. Освен това правилата на свободната пазарна икономика повеляват държавата да не прави реверанси пред определени представители на даден икономически отрасъл и да игнорира други. А пък когато този отрасъл е транспорта и комуникациите, и губещия трябва да е стратегически компонент от отрасъла с държавно участие, то тогава никое нормално правителство не би си вкарало автогол.
Единственото притеснително нещо в цялата история е, че нашето правителство не е нормално, а пък въпросните "превозвачи" имат силно лоби в лицето на ДПС, които не биха се замислили върху това дали има нещо нередно да загърбят националния интерес в лицето на шуробаджанащината и алъш-вериша.

Ето я снимката. Снимката, която доказва на какво е способно човечеството, когато има нужните ресурси и воля. Това е снимка на роботчето Финикс навлизайки в атмосферата на Марс, направена от една от камерите на орбиталния апарат Mars Reconnaissance Orbiter. Както я описват от Планетното Общество на САЩ: "Снимка на един свистящ куршум направена от друг свистящ куршум". Уникално, нали? На милиони километри от земята ние накарахме две малки роботчета изпратени от нас преди години да се намерят и да си кажат "здрасти".
Малко е странно как сме способни да направим всичко това, а все още имаме хора, които измират от глад на тази планета. Странно е как можем да програмираме "двата куршума" да се снимат изпратени на друга планета, а не можем да си решим проблемите с околната среда, бедността, глада, и болестите. Що за странен род сме хората?
И все пак честито на НАСА за наистина добре свършената работа. За пореден път показват на какво са способни, дори и с орязания си бюджет. Пожелавам им да продължават с добрата работа.

Америка над всички

Това, за което ще пиша се случи преди няколко дни и вече не може да се счита за новина, но тук искам да споделя мислите си от последните няколко дни, които са отражение на ей този материал.
Значи изскача другаря Буш пред публика в Мисури да обяснява защо храните по магазините поскъпват - нещо, на което американеца не е съвсем свикнал. Естествено, с неговите ораторски умения оплесква нещата до край, едва ли не обвинявайки Индия и няродите от развиващите се държави за проблема. "Типично в негов стил" си помислих първо. Но след това разговаряйки с колеги и правейки си равносметка от разговорите ми с хора по подобни въпроси, установих, че Буш всъщност е казал точно това, което американците искат да чуят: "Някой друг е виновен. Американците нямат вина и трябва да продължават в същия дух."
Всъщност ясно ми е, че Буш сам не би могъл да се сети каква е причината за поскъпването на храните в световен мащаб, така че някой му е подшушнал тази пропагандна зарибявка. И разбира се, понеже средния американец следва горе-долу този ред на мисли, изказването мина незабелязано в американските медии. Да, но хората по света слушат и коментират. И индийците с право могат да се сърдят на американския президент.
Ами как да обвиняваме развиващите се страни, като в Америка се прахосва толкова много храна, че половин Африка може да се изхрани с нея. С парите от прекаленото преяждане, прахосаната храна, всичките операции за липосукция и диети, похарчени в Америка всяка година, могат да се решат бая световни проблеми. Нямам точни данни, но си спомням, че преди десетина години някоя световна агенция си беше направила труда да изчисли, че с храната изхвърлена за един ден в САЩ, може да се реши проблема с глада в ЧАД за една година. Е, съдейки по нарастващия размер на колите и на дрехите, които се продават по магазините, нещо ме кара да си мисля, че май нещата не са се променили. Нещо повече - положението е станало по сериозно.
По-лошото е, че нещата няма да се променят. Евтините бъргъри още повече ще се харчат, защото са сравнително евтини, а всички други видове храна ще скачат повече и повече. И какво? Америка пак ще преяжда, ще изхвърля храна, ще дебелее, след това ще харчи милярди долари за отслабване и операции да изглежда по-добре. А пък в същото време на никой политик няма му стиска да каже публично на американците да спрат да се тъпчат като прасета, защото моментално ще бъде анатемосан. Уви, по разсъдък за социалните и глобални проблеми, средния американец се нарежда на последните места, някъде наравно с онези, които са основните страдащи от именно този му манталитет. До голяма степен като средния българин между другото, колкото и да ми е тъжно да го заявя.
В горепосочената статия има и една таблица показваща колко консумират в САЩ, Европа, Индия и Китай. Е, в Европа и САЩ хапват бая повече от Индия и Китай. Също така индийците консумират средно 2400 калории на ден, а американците 3700. Тоест 50% повече. Населението на САЩ е горе-долу 4 пъти по-малко от това на Индия. Е, ако не ме лъже математиката, това значи, че ако американците намалят порциите си и ги изравнят с индииските, то ще може да се изхрани още една 1/8 от индииското население. Това си е повече от 100 милиона души. И то само от намаляване на порциите. Е, в Индия нямат проблем с глада, но на други места по света имат.

Май е време да се замислим.

Ееех, Галилео. Ееех, Алберт.

Понеже се имам за космополитен човек, винаги гледам да пиша за някакви по-значими събития, а не толкова много за нещата от собствения ми живот. И да си призная честно, и този път щеше да е така, ако от години не ме терзаеше безкрайното ми учудване към хората и ралигията им. Да, това е личен въпрос и много хора не обичат крайни изказвания по тая тема, но пък според мен религията е твърде масово явление за да бъде приемана толкова лично.
И преди сьм казвал, че не вярвам в Господ. Не се имам за християнин, макар и да приемам християнските традиции като част от живота на обществото и съответно моя живот. И винаги ми е било чудно как хората могат да вярват сляпо в една такава заблуда. Как може да вярват, че "има невидим човек живеещ в небето, който наблюдава всичките ти дела, и има 10 неща, които не ти дава да правиш и ако случайно направиш някое от тях те праща в място пълно с мъчения, страдания, болка, тормоз, да се мъчиш, страдаш, терзаеш, гориш, и тормозиш за винаги и винаги . . . но те обича"?!?! Няма никаква логика, нали? Е, нека да не фиксирам само християнството - юдаизма и исляма не са по-добре. Нито пък будизма или хиндуизма. Ами извинявам се, ама е арогантно да се мисли, че някакви си историйки и приказки съдържат смисъла на живота. Обикновенно вярващите обвиняват учените в арогантност, защото автоматично игнорирали Господ. А той пък имал всички отговори. Всъщност ако не сте чели никаква история на човечеството може и това да си мислите.
Всъщност проблема ми не е толкова с организираната религия, колкото с вярващите. И то предимно в индустриализираните страни на Запада. Така де, вече 150 години света се развива с бесни темпове. Преживяхме две световни войни, видяхме най-доброто и най-злото, на което е способен човешкия род. Информацията се разпространява с невиждана скорост. В Япония знаят за урагана увиснал на бреговете на Флорида, още преди жителите на Тампа да могат да си съберат багажа. Ако някой осъзнава колко се е развил света и още вярва в Отца, Сина и Светия Дух, то този човек трябва да е пълен безумник. А ако пък някой не осъзнава това, значи просто си живее в друго време и си е напълно в реда на нещата да вярва в какви ли не измишльотини.
Спора за ползата и вредата от религията не искам да го засягам. Той се изменя с времето. В 21-ви век да говорим за полза от религията е малко смешно. Поне не и в модернизираните държави. Малко е трудно да говорим и за вреда, макар и тя да е малко по-лесна за посочване.
Това, което ни трябва в днешно време е да заровим мита за Айнщайн - 'дето ужким почнал да вярва в Господ (малко нелепо преизопачване на истината от религиозните институции на Юдаизма), и да си намерим един нов Галилео, който да ни постави очи в очи с фактите и да предизвика мисловния процес на масите.

Неизбежната промяна

Дами и господа, светът се променя. Сигурно едва ли звучи като новина. И не е. Но не се променя непременно в посоката, в която желаем, и с темповете, с които желаем. Последния месец е доказателство за това. Наблюдавайки местните и световните събития живуркайки в тоя малък казан на природата наречен Калифорния забелязвам една странна тенденция в това, което се случва около нас - Светът се променя.
През последния месец станахме свидетели на рекордни цени на световния петрол, което се отрази в рекордни цени на бензиноколонката. Започна недостиг на храна. В Азия положението с ориза е доста сериозно. Дори и в САЩ няколко големи търговски вериги на едро наложиха ограничения на покупките на ориз. Азиатските производители рязко намалиха износа, заради опасения от недостиг на храна за местното население. ООН трябваше да свика спешна среща за да одобри отпускането на 750 милиона долара за справяне с кризата. Нека не забравяме, че ориза е основна хранителна съставка в Източна Азия, където е съсредоточена голяма част от световното население. Според данни на Световната Банка цените на храната в световен мащаб за последните 3 години са скочили 83%. В Китай обявиха, че при евентуална петролна криза имат достатъчно въглища за да закърпят положението за около половин месец. Също така нехарактерни бури за Април удариха източните САЩ, докато пак толкова нехарактерна жега налегна Калифорния, Невада и Аризона, спомагайки за разрастването на силни пожари североизточно от Лос Анджелес. Гледка, характерна за лятото, а не за Април. Авиокомпаниите отново са в криза, този път доста по-сериозна и причинена предимно от високите цени на горивата. Пазара на имотите отдавна е в сериозна криза.
Дами и господа, ако сте вярващи това сигурно ви се струва като началото на страшния съд. Ама не е. Понеже аз вярвам в Господ толкова, колкото и в Трите Малки Прасенца, смело мога да заявя, че лицето на човешката цивилизация се променя, а с това и начина ни на живот. Няма да измрем, няма да мутираме (е може би след милион години), няма да живеем под земята. Но ще спрем да си караме колите, ще спрем да ядем екзотични плодове по всяко време на годината, ще спрем да държим телевизора включен само за да ни дърдори нещо. С други думи ще почнем да се лишаваме от доста неща. В началото няма да е лесно, но ще свикнем. Човечеството е изобретателен род, а да не говорим колко от технологиите, които може да спомогнат за решаване на проблема са били с нас в продължение на години. Нужно е само да го осъзнаем.

Глобалното затопляне и има ли то почва у нас?

Рано сутринта намерих ей това бижу на модерната научна мисъл. Не знам защо не се изненадах особенно от изложението (или по-скоро излагацията) на този "професор". Както всеки кибик в този дебат и той си има мнение, и понеже някак си е успял да стане човек на науката, има и хора, които му вярват. По-интересни ми бяха коментарите под статийката. Ал Гор бил такъв, Ал Гор бил това-онова. Естествено трябваше да се вметне и малко от любимата подправка на българските "коментатори" - конспиративната теория (някакъв частен случай на оная, дето Запада се опитва да затрие България и народа и).

И като един уважаващ себе си кибик, реших и аз да си вметна моето високопоставено и всеважащо мнение, или както казват местните туземци населяващи САЩ - "и аз да си дам моите 2 цента".

Сега, първо да почна от социално-политическата страна на въпроса, 'щото ми е по-силна. За Ал Гор всеки си има право на мнение. Неверниците по въпроса с Глобалното Затопляне след излизането на филма му го заклеймиха като шарлатанин и малоумник. Тези, които бяха съгласни с филма го обявиха за пророк и откриха в новото му амплоа едно ново начало на онази политическа кариера, която умря по един толкова нелеп начин. Е, какъвто и да е, човека е носител на Нобелова Награда за Мир. Голямо постижение за когото и да е, с изключение на онези, които обявиха Нобеловата Награда (след като Ал Гор я получи) за недостойна измислица на онези либерално наивни скандинавци. Мда, същите онези скандинавци, чиито държави всяка година окупират челните места в класацията на страните с най-високо качество на живот.
Е да, ама повечето критици пропускат да забележат, че на господин Гор му дадоха награда за Мир, а не за физика или биология. Демек, отбелязват влиянието на делото му върху подобряването на начина на живот на човечеството. А и именно това е целта на Ал Гор. Той не е учен. Не е негова работа да изследва климатичните промени. Има си учени за тази цел, и той просто използва труда им в конструирането на една публична програма, като използва политическия си опит за популяризирането и. Е, успя ли? Ми нека просто да кажем, че разни научно-популярни филмчета по телевизията мелят същите неща от години насам, ама нито един продуцент не е станал известен с тях, а да не говорим пък за получаване на Нобелова Награда. Ето това е истинската същност на делото на Ал Гор.
Що се отнася до социалния контекст на спора е трябва да отбележа, че аз лично съм убеден в промяната на климата и в нуждата от глобална програма за справяне с проблемите на това явление. Да, климата и преди се е променял. Тоест, и преди е ставало бая горещо на земята, и по-студено е ставало. Но когато са ставали тези промени на Земята не е имало 6 милиарда души. По време на последния ледников период населението на Земята е било под един милион. Тоест, спокойно е можело да отцелее само с лесно откриваеми ресурси и на територии незасегнати от климатичните промени. А що се отнася до последното затопляне (преди около 120-130 хиляди години), тогава е било твърде рано да се говори за човечество и за хора. И дори и сега никой не казва, че климатичните проблеми биха сложили край на човешкото съществуване. Проблема е, че бихме се озовали в една планета, в която може да загубим натрупания напредък от последните няколко хиляди години, и най-важната ни цел отново да се превърне отцеляването на индивида. Е, нека да погледнем истината в очите - всичките 6 милиарда няма да отцелеят.
Не на последно място трябва да се отбележи и един друг нюанс на спора за Глобалното Затопляне и по-скоро за начините за справянето с него. А именно, че живеем в един индустриализиран свят и консумираме ресурси, сякаш те нямат край. А това не е така. За изчерпване на лесно-достъпния и доброкачествен петрол се говори от десетки години насам и вече, на всеки мислещ човек му е ясно, че денят, когато петрола ще стане твърде скъп за да бъде използваем наближава и ще дойде тук, много преди да свърши самия ресурс, въпрос на години в най-лошия случай, и на десетки години в най-добрият. Уви, петрола не е единствения ресурс, който може да свърши. Изсичаме горите си с такива темпове, че да се чудим кое ше свърши първо - кислорода или хартията. И това са само два примера. А има още. С други думи, живеем като че ли под наем. Дори и да се окаже, че текущата промяна в климата е само временна, може би не е зле да се научим как да живеем без да рушим околната си среда. Защото дори и след 100 години планетата да не е по-топла, може да се окаже, че няма какво да ядем, или още по-лошо - да дишаме (е, за т'ва може и да са повечко от 100 години, ама важен е драматичния ефект).

Та нека неверниците хулят Ал Гор и Международния Панел по Промените в Климата, но ние, на които ни е мила и драга природата, нека гледаме по-трезво на нещата и да мислим по-прагматично за това как да се пригодим за живот (не просто отцеляване) в един променящ се свят.

Отново

Пак почнах да пиша. Не знам защо. Мисля, че интересните четива, които откривам напоследък в Svejo. net ме карат да проявя малко въображение и мисъл. Какво значи за читателя? Ами, радвайте се, 'щото и мисленето и въображението ми куцат, та редките проблясъци в тези направления, могат да бъдат доста ярки.