Дами и господа, светът се променя. Сигурно едва ли звучи като новина. И не е. Но не се променя непременно в посоката, в която желаем, и с темповете, с които желаем. Последния месец е доказателство за това. Наблюдавайки местните и световните събития живуркайки в тоя малък казан на природата наречен Калифорния забелязвам една странна тенденция в това, което се случва около нас - Светът се променя.
През последния месец станахме свидетели на рекордни цени на световния петрол, което се отрази в рекордни цени на бензиноколонката. Започна недостиг на храна. В Азия положението с ориза е доста сериозно. Дори и в САЩ няколко големи търговски вериги на едро наложиха ограничения на покупките на ориз. Азиатските производители рязко намалиха износа, заради опасения от недостиг на храна за местното население. ООН трябваше да свика спешна среща за да одобри отпускането на 750 милиона долара за справяне с кризата. Нека не забравяме, че ориза е основна хранителна съставка в Източна Азия, където е съсредоточена голяма част от световното население. Според данни на Световната Банка цените на храната в световен мащаб за последните 3 години са скочили 83%. В Китай обявиха, че при евентуална петролна криза имат достатъчно въглища за да закърпят положението за около половин месец. Също така нехарактерни бури за Април удариха източните САЩ, докато пак толкова нехарактерна жега налегна Калифорния, Невада и Аризона, спомагайки за разрастването на силни пожари североизточно от Лос Анджелес. Гледка, характерна за лятото, а не за Април. Авиокомпаниите отново са в криза, този път доста по-сериозна и причинена предимно от високите цени на горивата. Пазара на имотите отдавна е в сериозна криза.
Дами и господа, ако сте вярващи това сигурно ви се струва като началото на страшния съд. Ама не е. Понеже аз вярвам в Господ толкова, колкото и в Трите Малки Прасенца, смело мога да заявя, че лицето на човешката цивилизация се променя, а с това и начина ни на живот. Няма да измрем, няма да мутираме (е може би след милион години), няма да живеем под земята. Но ще спрем да си караме колите, ще спрем да ядем екзотични плодове по всяко време на годината, ще спрем да държим телевизора включен само за да ни дърдори нещо. С други думи ще почнем да се лишаваме от доста неща. В началото няма да е лесно, но ще свикнем. Човечеството е изобретателен род, а да не говорим колко от технологиите, които може да спомогнат за решаване на проблема са били с нас в продължение на години. Нужно е само да го осъзнаем.
понеделник, април 28, 2008
сряда, април 23, 2008
Глобалното затопляне и има ли то почва у нас?
Рано сутринта намерих ей това бижу на модерната научна мисъл. Не знам защо не се изненадах особенно от изложението (или по-скоро излагацията) на този "професор". Както всеки кибик в този дебат и той си има мнение, и понеже някак си е успял да стане човек на науката, има и хора, които му вярват. По-интересни ми бяха коментарите под статийката. Ал Гор бил такъв, Ал Гор бил това-онова. Естествено трябваше да се вметне и малко от любимата подправка на българските "коментатори" - конспиративната теория (някакъв частен случай на оная, дето Запада се опитва да затрие България и народа и).
И като един уважаващ себе си кибик, реших и аз да си вметна моето високопоставено и всеважащо мнение, или както казват местните туземци населяващи САЩ - "и аз да си дам моите 2 цента".
Сега, първо да почна от социално-политическата страна на въпроса, 'щото ми е по-силна. За Ал Гор всеки си има право на мнение. Неверниците по въпроса с Глобалното Затопляне след излизането на филма му го заклеймиха като шарлатанин и малоумник. Тези, които бяха съгласни с филма го обявиха за пророк и откриха в новото му амплоа едно ново начало на онази политическа кариера, която умря по един толкова нелеп начин. Е, какъвто и да е, човека е носител на Нобелова Награда за Мир. Голямо постижение за когото и да е, с изключение на онези, които обявиха Нобеловата Награда (след като Ал Гор я получи) за недостойна измислица на онези либерално наивни скандинавци. Мда, същите онези скандинавци, чиито държави всяка година окупират челните места в класацията на страните с най-високо качество на живот.
Е да, ама повечето критици пропускат да забележат, че на господин Гор му дадоха награда за Мир, а не за физика или биология. Демек, отбелязват влиянието на делото му върху подобряването на начина на живот на човечеството. А и именно това е целта на Ал Гор. Той не е учен. Не е негова работа да изследва климатичните промени. Има си учени за тази цел, и той просто използва труда им в конструирането на една публична програма, като използва политическия си опит за популяризирането и. Е, успя ли? Ми нека просто да кажем, че разни научно-популярни филмчета по телевизията мелят същите неща от години насам, ама нито един продуцент не е станал известен с тях, а да не говорим пък за получаване на Нобелова Награда. Ето това е истинската същност на делото на Ал Гор.
Що се отнася до социалния контекст на спора е трябва да отбележа, че аз лично съм убеден в промяната на климата и в нуждата от глобална програма за справяне с проблемите на това явление. Да, климата и преди се е променял. Тоест, и преди е ставало бая горещо на земята, и по-студено е ставало. Но когато са ставали тези промени на Земята не е имало 6 милиарда души. По време на последния ледников период населението на Земята е било под един милион. Тоест, спокойно е можело да отцелее само с лесно откриваеми ресурси и на територии незасегнати от климатичните промени. А що се отнася до последното затопляне (преди около 120-130 хиляди години), тогава е било твърде рано да се говори за човечество и за хора. И дори и сега никой не казва, че климатичните проблеми биха сложили край на човешкото съществуване. Проблема е, че бихме се озовали в една планета, в която може да загубим натрупания напредък от последните няколко хиляди години, и най-важната ни цел отново да се превърне отцеляването на индивида. Е, нека да погледнем истината в очите - всичките 6 милиарда няма да отцелеят.
Не на последно място трябва да се отбележи и един друг нюанс на спора за Глобалното Затопляне и по-скоро за начините за справянето с него. А именно, че живеем в един индустриализиран свят и консумираме ресурси, сякаш те нямат край. А това не е така. За изчерпване на лесно-достъпния и доброкачествен петрол се говори от десетки години насам и вече, на всеки мислещ човек му е ясно, че денят, когато петрола ще стане твърде скъп за да бъде използваем наближава и ще дойде тук, много преди да свърши самия ресурс, въпрос на години в най-лошия случай, и на десетки години в най-добрият. Уви, петрола не е единствения ресурс, който може да свърши. Изсичаме горите си с такива темпове, че да се чудим кое ше свърши първо - кислорода или хартията. И това са само два примера. А има още. С други думи, живеем като че ли под наем. Дори и да се окаже, че текущата промяна в климата е само временна, може би не е зле да се научим как да живеем без да рушим околната си среда. Защото дори и след 100 години планетата да не е по-топла, може да се окаже, че няма какво да ядем, или още по-лошо - да дишаме (е, за т'ва може и да са повечко от 100 години, ама важен е драматичния ефект).
Та нека неверниците хулят Ал Гор и Международния Панел по Промените в Климата, но ние, на които ни е мила и драга природата, нека гледаме по-трезво на нещата и да мислим по-прагматично за това как да се пригодим за живот (не просто отцеляване) в един променящ се свят.
И като един уважаващ себе си кибик, реших и аз да си вметна моето високопоставено и всеважащо мнение, или както казват местните туземци населяващи САЩ - "и аз да си дам моите 2 цента".
Сега, първо да почна от социално-политическата страна на въпроса, 'щото ми е по-силна. За Ал Гор всеки си има право на мнение. Неверниците по въпроса с Глобалното Затопляне след излизането на филма му го заклеймиха като шарлатанин и малоумник. Тези, които бяха съгласни с филма го обявиха за пророк и откриха в новото му амплоа едно ново начало на онази политическа кариера, която умря по един толкова нелеп начин. Е, какъвто и да е, човека е носител на Нобелова Награда за Мир. Голямо постижение за когото и да е, с изключение на онези, които обявиха Нобеловата Награда (след като Ал Гор я получи) за недостойна измислица на онези либерално наивни скандинавци. Мда, същите онези скандинавци, чиито държави всяка година окупират челните места в класацията на страните с най-високо качество на живот.
Е да, ама повечето критици пропускат да забележат, че на господин Гор му дадоха награда за Мир, а не за физика или биология. Демек, отбелязват влиянието на делото му върху подобряването на начина на живот на човечеството. А и именно това е целта на Ал Гор. Той не е учен. Не е негова работа да изследва климатичните промени. Има си учени за тази цел, и той просто използва труда им в конструирането на една публична програма, като използва политическия си опит за популяризирането и. Е, успя ли? Ми нека просто да кажем, че разни научно-популярни филмчета по телевизията мелят същите неща от години насам, ама нито един продуцент не е станал известен с тях, а да не говорим пък за получаване на Нобелова Награда. Ето това е истинската същност на делото на Ал Гор.
Що се отнася до социалния контекст на спора е трябва да отбележа, че аз лично съм убеден в промяната на климата и в нуждата от глобална програма за справяне с проблемите на това явление. Да, климата и преди се е променял. Тоест, и преди е ставало бая горещо на земята, и по-студено е ставало. Но когато са ставали тези промени на Земята не е имало 6 милиарда души. По време на последния ледников период населението на Земята е било под един милион. Тоест, спокойно е можело да отцелее само с лесно откриваеми ресурси и на територии незасегнати от климатичните промени. А що се отнася до последното затопляне (преди около 120-130 хиляди години), тогава е било твърде рано да се говори за човечество и за хора. И дори и сега никой не казва, че климатичните проблеми биха сложили край на човешкото съществуване. Проблема е, че бихме се озовали в една планета, в която може да загубим натрупания напредък от последните няколко хиляди години, и най-важната ни цел отново да се превърне отцеляването на индивида. Е, нека да погледнем истината в очите - всичките 6 милиарда няма да отцелеят.
Не на последно място трябва да се отбележи и един друг нюанс на спора за Глобалното Затопляне и по-скоро за начините за справянето с него. А именно, че живеем в един индустриализиран свят и консумираме ресурси, сякаш те нямат край. А това не е така. За изчерпване на лесно-достъпния и доброкачествен петрол се говори от десетки години насам и вече, на всеки мислещ човек му е ясно, че денят, когато петрола ще стане твърде скъп за да бъде използваем наближава и ще дойде тук, много преди да свърши самия ресурс, въпрос на години в най-лошия случай, и на десетки години в най-добрият. Уви, петрола не е единствения ресурс, който може да свърши. Изсичаме горите си с такива темпове, че да се чудим кое ше свърши първо - кислорода или хартията. И това са само два примера. А има още. С други думи, живеем като че ли под наем. Дори и да се окаже, че текущата промяна в климата е само временна, може би не е зле да се научим как да живеем без да рушим околната си среда. Защото дори и след 100 години планетата да не е по-топла, може да се окаже, че няма какво да ядем, или още по-лошо - да дишаме (е, за т'ва може и да са повечко от 100 години, ама важен е драматичния ефект).
Та нека неверниците хулят Ал Гор и Международния Панел по Промените в Климата, но ние, на които ни е мила и драга природата, нека гледаме по-трезво на нещата и да мислим по-прагматично за това как да се пригодим за живот (не просто отцеляване) в един променящ се свят.
Отново
Пак почнах да пиша. Не знам защо. Мисля, че интересните четива, които откривам напоследък в Svejo. net ме карат да проявя малко въображение и мисъл. Какво значи за читателя? Ами, радвайте се, 'щото и мисленето и въображението ми куцат, та редките проблясъци в тези направления, могат да бъдат доста ярки.
Абонамент за:
Публикации (Atom)