Глобалното затопляне и има ли то почва у нас?

Рано сутринта намерих ей това бижу на модерната научна мисъл. Не знам защо не се изненадах особенно от изложението (или по-скоро излагацията) на този "професор". Както всеки кибик в този дебат и той си има мнение, и понеже някак си е успял да стане човек на науката, има и хора, които му вярват. По-интересни ми бяха коментарите под статийката. Ал Гор бил такъв, Ал Гор бил това-онова. Естествено трябваше да се вметне и малко от любимата подправка на българските "коментатори" - конспиративната теория (някакъв частен случай на оная, дето Запада се опитва да затрие България и народа и).

И като един уважаващ себе си кибик, реших и аз да си вметна моето високопоставено и всеважащо мнение, или както казват местните туземци населяващи САЩ - "и аз да си дам моите 2 цента".

Сега, първо да почна от социално-политическата страна на въпроса, 'щото ми е по-силна. За Ал Гор всеки си има право на мнение. Неверниците по въпроса с Глобалното Затопляне след излизането на филма му го заклеймиха като шарлатанин и малоумник. Тези, които бяха съгласни с филма го обявиха за пророк и откриха в новото му амплоа едно ново начало на онази политическа кариера, която умря по един толкова нелеп начин. Е, какъвто и да е, човека е носител на Нобелова Награда за Мир. Голямо постижение за когото и да е, с изключение на онези, които обявиха Нобеловата Награда (след като Ал Гор я получи) за недостойна измислица на онези либерално наивни скандинавци. Мда, същите онези скандинавци, чиито държави всяка година окупират челните места в класацията на страните с най-високо качество на живот.
Е да, ама повечето критици пропускат да забележат, че на господин Гор му дадоха награда за Мир, а не за физика или биология. Демек, отбелязват влиянието на делото му върху подобряването на начина на живот на човечеството. А и именно това е целта на Ал Гор. Той не е учен. Не е негова работа да изследва климатичните промени. Има си учени за тази цел, и той просто използва труда им в конструирането на една публична програма, като използва политическия си опит за популяризирането и. Е, успя ли? Ми нека просто да кажем, че разни научно-популярни филмчета по телевизията мелят същите неща от години насам, ама нито един продуцент не е станал известен с тях, а да не говорим пък за получаване на Нобелова Награда. Ето това е истинската същност на делото на Ал Гор.
Що се отнася до социалния контекст на спора е трябва да отбележа, че аз лично съм убеден в промяната на климата и в нуждата от глобална програма за справяне с проблемите на това явление. Да, климата и преди се е променял. Тоест, и преди е ставало бая горещо на земята, и по-студено е ставало. Но когато са ставали тези промени на Земята не е имало 6 милиарда души. По време на последния ледников период населението на Земята е било под един милион. Тоест, спокойно е можело да отцелее само с лесно откриваеми ресурси и на територии незасегнати от климатичните промени. А що се отнася до последното затопляне (преди около 120-130 хиляди години), тогава е било твърде рано да се говори за човечество и за хора. И дори и сега никой не казва, че климатичните проблеми биха сложили край на човешкото съществуване. Проблема е, че бихме се озовали в една планета, в която може да загубим натрупания напредък от последните няколко хиляди години, и най-важната ни цел отново да се превърне отцеляването на индивида. Е, нека да погледнем истината в очите - всичките 6 милиарда няма да отцелеят.
Не на последно място трябва да се отбележи и един друг нюанс на спора за Глобалното Затопляне и по-скоро за начините за справянето с него. А именно, че живеем в един индустриализиран свят и консумираме ресурси, сякаш те нямат край. А това не е така. За изчерпване на лесно-достъпния и доброкачествен петрол се говори от десетки години насам и вече, на всеки мислещ човек му е ясно, че денят, когато петрола ще стане твърде скъп за да бъде използваем наближава и ще дойде тук, много преди да свърши самия ресурс, въпрос на години в най-лошия случай, и на десетки години в най-добрият. Уви, петрола не е единствения ресурс, който може да свърши. Изсичаме горите си с такива темпове, че да се чудим кое ше свърши първо - кислорода или хартията. И това са само два примера. А има още. С други думи, живеем като че ли под наем. Дори и да се окаже, че текущата промяна в климата е само временна, може би не е зле да се научим как да живеем без да рушим околната си среда. Защото дори и след 100 години планетата да не е по-топла, може да се окаже, че няма какво да ядем, или още по-лошо - да дишаме (е, за т'ва може и да са повечко от 100 години, ама важен е драматичния ефект).

Та нека неверниците хулят Ал Гор и Международния Панел по Промените в Климата, но ние, на които ни е мила и драга природата, нека гледаме по-трезво на нещата и да мислим по-прагматично за това как да се пригодим за живот (не просто отцеляване) в един променящ се свят.