Току що, отново ровейки се из тъмните ъгълчета на родния интернет, открих една много интересна статия (ето тук), която засегна една много болна за мен тема.
Всъщност, ако трябва да съм честен, почти няма какво да добавя по въпроса, но в коментарите по темата срещнах едно изявление на един господинчо, което малко ме смути, озадачи и ядоса. Поднасям го в цялата му прелест:
Аз не харесвам кирилицата. Букви като “Ц” “Щ” и “Ж” са нещо много грозно. Латинеца има къде къде по-хубав дизайн. Другото което много ме дразни че уж сме в сводобна страна а не позволявате да си пишем както ни харесва. Щях да напиша този коментар с удоволствие с латински букви, но като ви знам измислените правила пак ще приритате нещо.
Занимавам се с УЕБ (колко неестествено изглежда на кирилица) от 1998. Само нащите “Българчета” си откачат по кирилицата и не дават на хората да си изберат индивидуално. Даже незнам защо си губя времето да пиша този коментар като ще последват само разни груби изказвания и т.н… то е ясно че в България няма толерантност и уважение на чуждото мнение. Успех!
Коментар от Мартин — декември 31, 2008
Първо, не знам защо имам чувството, че познавам този грандиозен ум на нашето съвремие. Тоест, аз наистина познавам един Мартин, който е същия дървен философ и държи подобни нестандартни позиции. Ако това наистина е той, то настоявам, ако случайно прочете тия редове да си вдигне телефона и да ми се обади. Има ми номера.
Второ, възнамерявам да дам отговор на неговия коментар и се надявам с това да сложа край на темата, която е иначе добре обсъдена в блога на автора:
Аз пък харесвам кирилицата. Българския ми е майчин език и кирилицата е единствения начин, който ми позволява да се изразя пълноценно в писмена форма. Искрено се надявам всеки да има подобно отношение към собствената си азбука. Що се отнася до "дизайна" (доколкото има такова нещо в писмеността) намирам за безобразно грозни буквите "Q", "G", и "N". Всъщност първата я намирам и за неадекватна в ръкописа, ама слава богу не се ползва често, а пък и в днешно време не пишем много на ръка.
Що се отнася до свободата, то тя няма нищо общо. Всеки език, както и всяко общество има правила. И правилата трябва да се спазват. Същия би бил аргумента на някой, който кара с превишена скорост по празен и пуст път. А именно, ако този шофьор застрашава безопасността на движението (макар и това да не е на пръв поглед ясно, защото пътя е, както уточних, пуст и празен), то този, който използва езика несъобразно с правилата застрашава комуникационната среда и свободния обмен на информация, защото рискува да бъде игнориран от тези, които владеят само собствения си език и собствената си писменост.
Да, може би не е моя работа да критикувам кой с каква азбука пише, но пък имам правото да игнорирам каквото си пожелая и едно от тези неща е всичко написано на български с латински букви.
Всъщност това е спор, който се радвам че съществува. Има нужда да се огрее малко светлина върху значението на писмеността в ежедневния език, защото българския е един хубав и наистина доста изразителен език и не би било безкрайно ужасно ако го запазим такъв и дори го подобрим.
четвъртък, януари 01, 2009
четвъртък, юни 05, 2008
Мултикултурата и фанатизма
Ето тази статия ме накара да подхвана въпросната тема, и то не защото сьм съгласен с нея, а защото искам да демонстрирам колко много хора не са запознати с историята на света и на собствения им континент.
Накратко, автора се опитва да ни изплаши как Европа с либерализма си позволява на имигрантите от ислямския свят да и се "качат на главата" и едва ли не да я потурчват. С други думи поредното развитие на теорията на Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите.
Принципно, повод за притеснение има. Но в случая тревожното не е, че мюсюлманите може да превземат Европа, а по-скоро, че европейските правителства в опитите си да противодействат на една подобна инсценирана "заплаха" не биха се и замислили да използват случая и да засилят контрола си над населението и да намалят правата му. На това сме били свидетели и преди, и е твърде вероятно пак да го видим.
От друга страна пък реално няма причина да се притесняваме от ислямска заплаха в Европа. Да, има имигранти, които идват тук да правят пакости и да си живеят с бита и назадничавостта на собствените им общества, но огромното мнозинство идват тук за да живеят като европейци. С други думи, културното влияние на Европа върху имигрантските общества е несравнимо по-голямо от това на тези общества върху Европа.
В днешния раздвижен икономически и динамичен живот е малко вероятно наследниците на първото поколение имигранти да продължат да живеят в гетата, в които са отседнали родителите им, когато тепърва са пристигнали. Пък и самите родители едва ли биха възпитали децата си, че трябва да продължат да живеят по този начин. Всъщност да, нормално е да продължат културата на родителите си до голяма степен, но също така е нормално, при възпианието си в европейски училища, израстването си с европейски приятели, сред институциите и законите на Европа, да развият една мултикутурна персона - симбиоза между излямските традиции и европейската либерална култура. Доказателство са дьржави като Босна и Херцеговина, Турция, че отчасти и Албания. Ислямските общества там са се европеизирали до голяма степен. Е, не че няма екстремисти и там, ама все пак населението на тези държави не се стреми към приобщаване със Саудитска Арабия, или Ирак, а напротив, стреми се към приобщаване със Запада. Е, добре, може би Турция е на кантар все още, но дори и там хората докоснали се до европейската култура са направили категоричния си избор.
Всъщност на мен ми е ясно, че ще има консервативни мюсюлмани, които ще ритат до последно срещу либералния Запад, ще се събират на общества, сигурно и ще се опитват да променят нещата. И е вероятно актовете на тероризъм да нараснат. Само че, има един преломен момент, в който либерална Европа престава да е либерална и започва да е антитерористично настроена. И тогава мюсюлманската заплаха ще умре напълно, а имгрантите ще бъдат изправени пред избора - Европа или обратно в гетото. Е, познайте колко ще се върнат обратно.
Накратко, автора се опитва да ни изплаши как Европа с либерализма си позволява на имигрантите от ислямския свят да и се "качат на главата" и едва ли не да я потурчват. С други думи поредното развитие на теорията на Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите.
Принципно, повод за притеснение има. Но в случая тревожното не е, че мюсюлманите може да превземат Европа, а по-скоро, че европейските правителства в опитите си да противодействат на една подобна инсценирана "заплаха" не биха се и замислили да използват случая и да засилят контрола си над населението и да намалят правата му. На това сме били свидетели и преди, и е твърде вероятно пак да го видим.
От друга страна пък реално няма причина да се притесняваме от ислямска заплаха в Европа. Да, има имигранти, които идват тук да правят пакости и да си живеят с бита и назадничавостта на собствените им общества, но огромното мнозинство идват тук за да живеят като европейци. С други думи, културното влияние на Европа върху имигрантските общества е несравнимо по-голямо от това на тези общества върху Европа.
В днешния раздвижен икономически и динамичен живот е малко вероятно наследниците на първото поколение имигранти да продължат да живеят в гетата, в които са отседнали родителите им, когато тепърва са пристигнали. Пък и самите родители едва ли биха възпитали децата си, че трябва да продължат да живеят по този начин. Всъщност да, нормално е да продължат културата на родителите си до голяма степен, но също така е нормално, при възпианието си в европейски училища, израстването си с европейски приятели, сред институциите и законите на Европа, да развият една мултикутурна персона - симбиоза между излямските традиции и европейската либерална култура. Доказателство са дьржави като Босна и Херцеговина, Турция, че отчасти и Албания. Ислямските общества там са се европеизирали до голяма степен. Е, не че няма екстремисти и там, ама все пак населението на тези държави не се стреми към приобщаване със Саудитска Арабия, или Ирак, а напротив, стреми се към приобщаване със Запада. Е, добре, може би Турция е на кантар все още, но дори и там хората докоснали се до европейската култура са направили категоричния си избор.
Всъщност на мен ми е ясно, че ще има консервативни мюсюлмани, които ще ритат до последно срещу либералния Запад, ще се събират на общества, сигурно и ще се опитват да променят нещата. И е вероятно актовете на тероризъм да нараснат. Само че, има един преломен момент, в който либерална Европа престава да е либерална и започва да е антитерористично настроена. И тогава мюсюлманската заплаха ще умре напълно, а имгрантите ще бъдат изправени пред избора - Европа или обратно в гетото. Е, познайте колко ще се върнат обратно.
сряда, май 28, 2008
Пазарна икономика на битака
Вчера видях тази новина и не можах да се сдържа. Не знаех да се смея ли, или да тъжа за господин Тричков. Тоест, ако България беше една нормална редова страна сигурно споменатия "другар" щеше да бъде осмян даже и в детските предавания. Само че в нашата мила родина нещата не винаги се случват по нормалния си ред.
Сега, обяснявам: Георги Тричков е представител на "превозвачите" и основен организатор на протестите им срещу правителствените акцизи на горивата. Това хубаво. Явно открива, че бизнеса им намалява и е решил, че БДЖ (в ролята си на единствената алтернатива в междуградския обществен транспорт) отнема бизнеса, което пък е доказателство, че явно не е запознат със а)собствения си бизнес; и б)глобалните проблеми на глобалната бизнес среда. На първо място господина очевидно не разбира кои са клиентите му и кои са клиентите на БДЖ. Две групи, които не се покриват особенно. Истината е, че вече повечко хора се сдобиха с коли в България и макар и автобусния превоз да е по-евтин от личния автомобил, когато трябва едно четиричленно семейство да отиде от столицата до морето, ценовата разлика е в полза на колата. Второ, дизела, който се ползва от автобусните превозвачи се произвежда от петрол. А цената на петрола нараства в целия свят. Тоест горивото им поскъпва поради причини, които са извън нашето влияние. Акцизите пък се налагат от правителствата с цел намаляване на консумацията и допълнителни приходи в държавната хазна. Правителството едва ли ще се откаже от текущите нива на акцизите, защото това ще доведе до по-ниски цени на горивата в страната и до по-голямо ползване на лични автомобили, което пък допълнително ще намали бизнеса и тогава кой ще им е виновен на господа превозвачите?!
На куп на всичко това, по-голямата част от пътниците на БДЖ биват превозвани с електрически влакове. Как се вместват исканията за намаляването на акцизите с бизнеса на БДЖ е някаква тайна, която е известна май само на Тричков. Ами може би е време превозвачите да си преосмислят начините на правене на пари и да бъдат въведени в една нова концепция - ефективността, демек КПД-то на бизнеса. Освен това правилата на свободната пазарна икономика повеляват държавата да не прави реверанси пред определени представители на даден икономически отрасъл и да игнорира други. А пък когато този отрасъл е транспорта и комуникациите, и губещия трябва да е стратегически компонент от отрасъла с държавно участие, то тогава никое нормално правителство не би си вкарало автогол.
Единственото притеснително нещо в цялата история е, че нашето правителство не е нормално, а пък въпросните "превозвачи" имат силно лоби в лицето на ДПС, които не биха се замислили върху това дали има нещо нередно да загърбят националния интерес в лицето на шуробаджанащината и алъш-вериша.
Сега, обяснявам: Георги Тричков е представител на "превозвачите" и основен организатор на протестите им срещу правителствените акцизи на горивата. Това хубаво. Явно открива, че бизнеса им намалява и е решил, че БДЖ (в ролята си на единствената алтернатива в междуградския обществен транспорт) отнема бизнеса, което пък е доказателство, че явно не е запознат със а)собствения си бизнес; и б)глобалните проблеми на глобалната бизнес среда. На първо място господина очевидно не разбира кои са клиентите му и кои са клиентите на БДЖ. Две групи, които не се покриват особенно. Истината е, че вече повечко хора се сдобиха с коли в България и макар и автобусния превоз да е по-евтин от личния автомобил, когато трябва едно четиричленно семейство да отиде от столицата до морето, ценовата разлика е в полза на колата. Второ, дизела, който се ползва от автобусните превозвачи се произвежда от петрол. А цената на петрола нараства в целия свят. Тоест горивото им поскъпва поради причини, които са извън нашето влияние. Акцизите пък се налагат от правителствата с цел намаляване на консумацията и допълнителни приходи в държавната хазна. Правителството едва ли ще се откаже от текущите нива на акцизите, защото това ще доведе до по-ниски цени на горивата в страната и до по-голямо ползване на лични автомобили, което пък допълнително ще намали бизнеса и тогава кой ще им е виновен на господа превозвачите?!
На куп на всичко това, по-голямата част от пътниците на БДЖ биват превозвани с електрически влакове. Как се вместват исканията за намаляването на акцизите с бизнеса на БДЖ е някаква тайна, която е известна май само на Тричков. Ами може би е време превозвачите да си преосмислят начините на правене на пари и да бъдат въведени в една нова концепция - ефективността, демек КПД-то на бизнеса. Освен това правилата на свободната пазарна икономика повеляват държавата да не прави реверанси пред определени представители на даден икономически отрасъл и да игнорира други. А пък когато този отрасъл е транспорта и комуникациите, и губещия трябва да е стратегически компонент от отрасъла с държавно участие, то тогава никое нормално правителство не би си вкарало автогол.
Единственото притеснително нещо в цялата история е, че нашето правителство не е нормално, а пък въпросните "превозвачи" имат силно лоби в лицето на ДПС, които не биха се замислили върху това дали има нещо нередно да загърбят националния интерес в лицето на шуробаджанащината и алъш-вериша.
вторник, май 27, 2008
Ето я снимката. Снимката, която доказва на какво е способно човечеството, когато има нужните ресурси и воля. Това е снимка на роботчето Финикс навлизайки в атмосферата на Марс, направена от една от камерите на орбиталния апарат Mars Reconnaissance Orbiter. Както я описват от Планетното Общество на САЩ: "Снимка на един свистящ куршум направена от друг свистящ куршум". Уникално, нали? На милиони километри от земята ние накарахме две малки роботчета изпратени от нас преди години да се намерят и да си кажат "здрасти".
Малко е странно как сме способни да направим всичко това, а все още имаме хора, които измират от глад на тази планета. Странно е как можем да програмираме "двата куршума" да се снимат изпратени на друга планета, а не можем да си решим проблемите с околната среда, бедността, глада, и болестите. Що за странен род сме хората?
И все пак честито на НАСА за наистина добре свършената работа. За пореден път показват на какво са способни, дори и с орязания си бюджет. Пожелавам им да продължават с добрата работа.
петък, май 16, 2008
Америка над всички
Това, за което ще пиша се случи преди няколко дни и вече не може да се счита за новина, но тук искам да споделя мислите си от последните няколко дни, които са отражение на ей този материал.
Значи изскача другаря Буш пред публика в Мисури да обяснява защо храните по магазините поскъпват - нещо, на което американеца не е съвсем свикнал. Естествено, с неговите ораторски умения оплесква нещата до край, едва ли не обвинявайки Индия и няродите от развиващите се държави за проблема. "Типично в негов стил" си помислих първо. Но след това разговаряйки с колеги и правейки си равносметка от разговорите ми с хора по подобни въпроси, установих, че Буш всъщност е казал точно това, което американците искат да чуят: "Някой друг е виновен. Американците нямат вина и трябва да продължават в същия дух."
Всъщност ясно ми е, че Буш сам не би могъл да се сети каква е причината за поскъпването на храните в световен мащаб, така че някой му е подшушнал тази пропагандна зарибявка. И разбира се, понеже средния американец следва горе-долу този ред на мисли, изказването мина незабелязано в американските медии. Да, но хората по света слушат и коментират. И индийците с право могат да се сърдят на американския президент.
Ами как да обвиняваме развиващите се страни, като в Америка се прахосва толкова много храна, че половин Африка може да се изхрани с нея. С парите от прекаленото преяждане, прахосаната храна, всичките операции за липосукция и диети, похарчени в Америка всяка година, могат да се решат бая световни проблеми. Нямам точни данни, но си спомням, че преди десетина години някоя световна агенция си беше направила труда да изчисли, че с храната изхвърлена за един ден в САЩ, може да се реши проблема с глада в ЧАД за една година. Е, съдейки по нарастващия размер на колите и на дрехите, които се продават по магазините, нещо ме кара да си мисля, че май нещата не са се променили. Нещо повече - положението е станало по сериозно.
По-лошото е, че нещата няма да се променят. Евтините бъргъри още повече ще се харчат, защото са сравнително евтини, а всички други видове храна ще скачат повече и повече. И какво? Америка пак ще преяжда, ще изхвърля храна, ще дебелее, след това ще харчи милярди долари за отслабване и операции да изглежда по-добре. А пък в същото време на никой политик няма му стиска да каже публично на американците да спрат да се тъпчат като прасета, защото моментално ще бъде анатемосан. Уви, по разсъдък за социалните и глобални проблеми, средния американец се нарежда на последните места, някъде наравно с онези, които са основните страдащи от именно този му манталитет. До голяма степен като средния българин между другото, колкото и да ми е тъжно да го заявя.
В горепосочената статия има и една таблица показваща колко консумират в САЩ, Европа, Индия и Китай. Е, в Европа и САЩ хапват бая повече от Индия и Китай. Също така индийците консумират средно 2400 калории на ден, а американците 3700. Тоест 50% повече. Населението на САЩ е горе-долу 4 пъти по-малко от това на Индия. Е, ако не ме лъже математиката, това значи, че ако американците намалят порциите си и ги изравнят с индииските, то ще може да се изхрани още една 1/8 от индииското население. Това си е повече от 100 милиона души. И то само от намаляване на порциите. Е, в Индия нямат проблем с глада, но на други места по света имат.
Май е време да се замислим.
Значи изскача другаря Буш пред публика в Мисури да обяснява защо храните по магазините поскъпват - нещо, на което американеца не е съвсем свикнал. Естествено, с неговите ораторски умения оплесква нещата до край, едва ли не обвинявайки Индия и няродите от развиващите се държави за проблема. "Типично в негов стил" си помислих първо. Но след това разговаряйки с колеги и правейки си равносметка от разговорите ми с хора по подобни въпроси, установих, че Буш всъщност е казал точно това, което американците искат да чуят: "Някой друг е виновен. Американците нямат вина и трябва да продължават в същия дух."
Всъщност ясно ми е, че Буш сам не би могъл да се сети каква е причината за поскъпването на храните в световен мащаб, така че някой му е подшушнал тази пропагандна зарибявка. И разбира се, понеже средния американец следва горе-долу този ред на мисли, изказването мина незабелязано в американските медии. Да, но хората по света слушат и коментират. И индийците с право могат да се сърдят на американския президент.
Ами как да обвиняваме развиващите се страни, като в Америка се прахосва толкова много храна, че половин Африка може да се изхрани с нея. С парите от прекаленото преяждане, прахосаната храна, всичките операции за липосукция и диети, похарчени в Америка всяка година, могат да се решат бая световни проблеми. Нямам точни данни, но си спомням, че преди десетина години някоя световна агенция си беше направила труда да изчисли, че с храната изхвърлена за един ден в САЩ, може да се реши проблема с глада в ЧАД за една година. Е, съдейки по нарастващия размер на колите и на дрехите, които се продават по магазините, нещо ме кара да си мисля, че май нещата не са се променили. Нещо повече - положението е станало по сериозно.
По-лошото е, че нещата няма да се променят. Евтините бъргъри още повече ще се харчат, защото са сравнително евтини, а всички други видове храна ще скачат повече и повече. И какво? Америка пак ще преяжда, ще изхвърля храна, ще дебелее, след това ще харчи милярди долари за отслабване и операции да изглежда по-добре. А пък в същото време на никой политик няма му стиска да каже публично на американците да спрат да се тъпчат като прасета, защото моментално ще бъде анатемосан. Уви, по разсъдък за социалните и глобални проблеми, средния американец се нарежда на последните места, някъде наравно с онези, които са основните страдащи от именно този му манталитет. До голяма степен като средния българин между другото, колкото и да ми е тъжно да го заявя.
В горепосочената статия има и една таблица показваща колко консумират в САЩ, Европа, Индия и Китай. Е, в Европа и САЩ хапват бая повече от Индия и Китай. Също така индийците консумират средно 2400 калории на ден, а американците 3700. Тоест 50% повече. Населението на САЩ е горе-долу 4 пъти по-малко от това на Индия. Е, ако не ме лъже математиката, това значи, че ако американците намалят порциите си и ги изравнят с индииските, то ще може да се изхрани още една 1/8 от индииското население. Това си е повече от 100 милиона души. И то само от намаляване на порциите. Е, в Индия нямат проблем с глада, но на други места по света имат.
Май е време да се замислим.
понеделник, май 05, 2008
Ееех, Галилео. Ееех, Алберт.
Понеже се имам за космополитен човек, винаги гледам да пиша за някакви по-значими събития, а не толкова много за нещата от собствения ми живот. И да си призная честно, и този път щеше да е така, ако от години не ме терзаеше безкрайното ми учудване към хората и ралигията им. Да, това е личен въпрос и много хора не обичат крайни изказвания по тая тема, но пък според мен религията е твърде масово явление за да бъде приемана толкова лично.
И преди сьм казвал, че не вярвам в Господ. Не се имам за християнин, макар и да приемам християнските традиции като част от живота на обществото и съответно моя живот. И винаги ми е било чудно как хората могат да вярват сляпо в една такава заблуда. Как може да вярват, че "има невидим човек живеещ в небето, който наблюдава всичките ти дела, и има 10 неща, които не ти дава да правиш и ако случайно направиш някое от тях те праща в място пълно с мъчения, страдания, болка, тормоз, да се мъчиш, страдаш, терзаеш, гориш, и тормозиш за винаги и винаги . . . но те обича"?!?! Няма никаква логика, нали? Е, нека да не фиксирам само християнството - юдаизма и исляма не са по-добре. Нито пък будизма или хиндуизма. Ами извинявам се, ама е арогантно да се мисли, че някакви си историйки и приказки съдържат смисъла на живота. Обикновенно вярващите обвиняват учените в арогантност, защото автоматично игнорирали Господ. А той пък имал всички отговори. Всъщност ако не сте чели никаква история на човечеството може и това да си мислите.
Всъщност проблема ми не е толкова с организираната религия, колкото с вярващите. И то предимно в индустриализираните страни на Запада. Така де, вече 150 години света се развива с бесни темпове. Преживяхме две световни войни, видяхме най-доброто и най-злото, на което е способен човешкия род. Информацията се разпространява с невиждана скорост. В Япония знаят за урагана увиснал на бреговете на Флорида, още преди жителите на Тампа да могат да си съберат багажа. Ако някой осъзнава колко се е развил света и още вярва в Отца, Сина и Светия Дух, то този човек трябва да е пълен безумник. А ако пък някой не осъзнава това, значи просто си живее в друго време и си е напълно в реда на нещата да вярва в какви ли не измишльотини.
Спора за ползата и вредата от религията не искам да го засягам. Той се изменя с времето. В 21-ви век да говорим за полза от религията е малко смешно. Поне не и в модернизираните държави. Малко е трудно да говорим и за вреда, макар и тя да е малко по-лесна за посочване.
Това, което ни трябва в днешно време е да заровим мита за Айнщайн - 'дето ужким почнал да вярва в Господ (малко нелепо преизопачване на истината от религиозните институции на Юдаизма), и да си намерим един нов Галилео, който да ни постави очи в очи с фактите и да предизвика мисловния процес на масите.
И преди сьм казвал, че не вярвам в Господ. Не се имам за християнин, макар и да приемам християнските традиции като част от живота на обществото и съответно моя живот. И винаги ми е било чудно как хората могат да вярват сляпо в една такава заблуда. Как може да вярват, че "има невидим човек живеещ в небето, който наблюдава всичките ти дела, и има 10 неща, които не ти дава да правиш и ако случайно направиш някое от тях те праща в място пълно с мъчения, страдания, болка, тормоз, да се мъчиш, страдаш, терзаеш, гориш, и тормозиш за винаги и винаги . . . но те обича"?!?! Няма никаква логика, нали? Е, нека да не фиксирам само християнството - юдаизма и исляма не са по-добре. Нито пък будизма или хиндуизма. Ами извинявам се, ама е арогантно да се мисли, че някакви си историйки и приказки съдържат смисъла на живота. Обикновенно вярващите обвиняват учените в арогантност, защото автоматично игнорирали Господ. А той пък имал всички отговори. Всъщност ако не сте чели никаква история на човечеството може и това да си мислите.
Всъщност проблема ми не е толкова с организираната религия, колкото с вярващите. И то предимно в индустриализираните страни на Запада. Така де, вече 150 години света се развива с бесни темпове. Преживяхме две световни войни, видяхме най-доброто и най-злото, на което е способен човешкия род. Информацията се разпространява с невиждана скорост. В Япония знаят за урагана увиснал на бреговете на Флорида, още преди жителите на Тампа да могат да си съберат багажа. Ако някой осъзнава колко се е развил света и още вярва в Отца, Сина и Светия Дух, то този човек трябва да е пълен безумник. А ако пък някой не осъзнава това, значи просто си живее в друго време и си е напълно в реда на нещата да вярва в какви ли не измишльотини.
Спора за ползата и вредата от религията не искам да го засягам. Той се изменя с времето. В 21-ви век да говорим за полза от религията е малко смешно. Поне не и в модернизираните държави. Малко е трудно да говорим и за вреда, макар и тя да е малко по-лесна за посочване.
Това, което ни трябва в днешно време е да заровим мита за Айнщайн - 'дето ужким почнал да вярва в Господ (малко нелепо преизопачване на истината от религиозните институции на Юдаизма), и да си намерим един нов Галилео, който да ни постави очи в очи с фактите и да предизвика мисловния процес на масите.
понеделник, април 28, 2008
Неизбежната промяна
Дами и господа, светът се променя. Сигурно едва ли звучи като новина. И не е. Но не се променя непременно в посоката, в която желаем, и с темповете, с които желаем. Последния месец е доказателство за това. Наблюдавайки местните и световните събития живуркайки в тоя малък казан на природата наречен Калифорния забелязвам една странна тенденция в това, което се случва около нас - Светът се променя.
През последния месец станахме свидетели на рекордни цени на световния петрол, което се отрази в рекордни цени на бензиноколонката. Започна недостиг на храна. В Азия положението с ориза е доста сериозно. Дори и в САЩ няколко големи търговски вериги на едро наложиха ограничения на покупките на ориз. Азиатските производители рязко намалиха износа, заради опасения от недостиг на храна за местното население. ООН трябваше да свика спешна среща за да одобри отпускането на 750 милиона долара за справяне с кризата. Нека не забравяме, че ориза е основна хранителна съставка в Източна Азия, където е съсредоточена голяма част от световното население. Според данни на Световната Банка цените на храната в световен мащаб за последните 3 години са скочили 83%. В Китай обявиха, че при евентуална петролна криза имат достатъчно въглища за да закърпят положението за около половин месец. Също така нехарактерни бури за Април удариха източните САЩ, докато пак толкова нехарактерна жега налегна Калифорния, Невада и Аризона, спомагайки за разрастването на силни пожари североизточно от Лос Анджелес. Гледка, характерна за лятото, а не за Април. Авиокомпаниите отново са в криза, този път доста по-сериозна и причинена предимно от високите цени на горивата. Пазара на имотите отдавна е в сериозна криза.
Дами и господа, ако сте вярващи това сигурно ви се струва като началото на страшния съд. Ама не е. Понеже аз вярвам в Господ толкова, колкото и в Трите Малки Прасенца, смело мога да заявя, че лицето на човешката цивилизация се променя, а с това и начина ни на живот. Няма да измрем, няма да мутираме (е може би след милион години), няма да живеем под земята. Но ще спрем да си караме колите, ще спрем да ядем екзотични плодове по всяко време на годината, ще спрем да държим телевизора включен само за да ни дърдори нещо. С други думи ще почнем да се лишаваме от доста неща. В началото няма да е лесно, но ще свикнем. Човечеството е изобретателен род, а да не говорим колко от технологиите, които може да спомогнат за решаване на проблема са били с нас в продължение на години. Нужно е само да го осъзнаем.
През последния месец станахме свидетели на рекордни цени на световния петрол, което се отрази в рекордни цени на бензиноколонката. Започна недостиг на храна. В Азия положението с ориза е доста сериозно. Дори и в САЩ няколко големи търговски вериги на едро наложиха ограничения на покупките на ориз. Азиатските производители рязко намалиха износа, заради опасения от недостиг на храна за местното население. ООН трябваше да свика спешна среща за да одобри отпускането на 750 милиона долара за справяне с кризата. Нека не забравяме, че ориза е основна хранителна съставка в Източна Азия, където е съсредоточена голяма част от световното население. Според данни на Световната Банка цените на храната в световен мащаб за последните 3 години са скочили 83%. В Китай обявиха, че при евентуална петролна криза имат достатъчно въглища за да закърпят положението за около половин месец. Също така нехарактерни бури за Април удариха източните САЩ, докато пак толкова нехарактерна жега налегна Калифорния, Невада и Аризона, спомагайки за разрастването на силни пожари североизточно от Лос Анджелес. Гледка, характерна за лятото, а не за Април. Авиокомпаниите отново са в криза, този път доста по-сериозна и причинена предимно от високите цени на горивата. Пазара на имотите отдавна е в сериозна криза.
Дами и господа, ако сте вярващи това сигурно ви се струва като началото на страшния съд. Ама не е. Понеже аз вярвам в Господ толкова, колкото и в Трите Малки Прасенца, смело мога да заявя, че лицето на човешката цивилизация се променя, а с това и начина ни на живот. Няма да измрем, няма да мутираме (е може би след милион години), няма да живеем под земята. Но ще спрем да си караме колите, ще спрем да ядем екзотични плодове по всяко време на годината, ще спрем да държим телевизора включен само за да ни дърдори нещо. С други думи ще почнем да се лишаваме от доста неща. В началото няма да е лесно, но ще свикнем. Човечеството е изобретателен род, а да не говорим колко от технологиите, които може да спомогнат за решаване на проблема са били с нас в продължение на години. Нужно е само да го осъзнаем.
Абонамент за:
Публикации (Atom)